Моята теория

   Моята теория за душата…

КЛЕТЪЧНО-СЕЛОННА ТЕОРИЯ ЗА ПСИХОСОМАТИЧНАТА ВРЪЗКА

АВТОР: ДЕСИСЛАВА СТОЙНЕВА БЕЗИНСКА-ШЕИНКОВА

Какво е психиката? – въпрос, чийто отговор до ден днешен е трудно да се даде. Може би наистина тя е свойство на високо организираната материя да отразява обективния свят. Но да не забравяме от къде идва самата дума психика – от гр. Психея, което в превод означава душа. И откакто съществуват хората, те винаги са си задавали един и същи въпрос – къде е душата? Много именити психолози са се опитали да дадат своята версия за отговор на този въпрос и може би всички те са прави. Аз лично имам своя версия и тя минава през един въпрос, чийто отговор не можах да намеря до момента в търсенията си в популярната психологическа литература. За мен отговорът на въпроса „къде е мястото на психиката?“ минава през отговорът, на въпроса къде точно се случва психосоматичната връзка, за която всички говорят, както и през отговорът на въпроса – вътре в… или извън тялото е удачно да търсим разум, психика, душа?

Привърженик съм на теорията на З. Фройд за „нашето разчленяване на душевния апарат на То, Аз и Свръх-Аз“ 1,но все още не мога да си обясня, къде точно в мозъка ни, биха се побрали тези три толкова сложни и трудно обясними части. Дали в мозъчната кора, а може би в малкия мозък или в хипоталамуса? Или може би като цяло в нашата ЦНС? Но до момента няма автор, който да е пипнал, посочил, измерил или заснел местонахождението на човешката душа и да е дал абсолютно точен отговор, че именно на това място се намира тя. На скоро прочетох за учен Константин Коротков, който с кирлиянова камера бил заснел душата и тя била в гърдите и в главата.2 Но се питам, как след толкова много изследвания с ЯМР, рентгени, скенери, както на живи, така и на мъртви хора, никой не посочи, в кои клетки на главата и гърдите е точното местонахождение на душата. Нима не се намери един учен да покаже частта на мозъка, която е с по-различно съдържание или по-различен строеж на клетката?

Най-напред според мен трябва да започнем да мислим извън рамките поставени ни от досегашните разбирания за душата. Всички приемат, че душата е безсмъртна, вечно жадна за знания и с безкраен капацитет за развитие, но въпреки това я поставят в рамките на едно смъртно тяло. Това са две несъвместими неща. Как едно нещо хем ще е с безкрайни и безгранични възможности, хем ще бъде поставено в една ограничаваща рамка, каквато е нашето тяло? Очевидно ние хората трудно си обясняваме понятието безграничен и това е, което ни кара да слагаме граници, където те не съществуват, защото не можем да си обясним безграничното. Една толкова сложна система, каквато е душата е много трудно да бъде побрана в N на брой (но все пак изброими) неврончета и клетки. Тя няма как да намери място за целия си обем и обхват, в това малко, но и недотам съвършено устройство, наречено човешко тяло.

Моята теория започва именно от тук – къде, ако не в тялото ни, би могла да се намира душата? И отговорът е много прост и доста очевиден – извън него. Но аз не говоря, за паранормални събития, необясними от науката. Аз лично виждам човека като същество съставено от клетки и душа. Но как нещо толкова просто като клетката може да се доближи и свърже с душата? Как материалното може да се докосне до безплътното.

Понятиен апарат:

Еносионно поле – (от гр. обединение, съюз) – обединява видима и доказуема, но неплътна структура около тялото на човек, проводник на информация и енергия от тялото към душата и обратно. В това поле се случва самата психосоматична връзка. То осъществява преходът от плътно към неплътно.

Клетката е структурна и функционална единица на всички живи организми и понякога е наричана „най-малката единица на живот“

Терминът „психосоматично“ се отнася за връзката или взаимодействието между тялото и ума.

Селони – (от лат.Cell–клетка) – основна структурна и функционална единица изграждаща еносионното поле, която спомага за приемане, преработване и предаване на енергия и информация в него. За всяка клетка в човешкото тяло отговаря точно определен селон, т.е. всяка клетка има свое селонно копие.

Клетъчно-селонна теория

Всяко тяло е изградено от клетки. Когато клетките се делят отделят енергия. Къде отива тази енергия? Нищо в природата не се губи, а тогава защо изглежда, че тази енергия се губи в пространството. Освен енергия, обаче, в тялото ни се извършва и постоянен пренос на информация чрез невронната мрежа. Основната функция на невроните е да приемат обработват и предават нервна инфоормация. В невронната мрежа обикновено винаги съществуват входен и изходен слой от неврони, във входния се въвежда информацията към мрежата, след това сигналите от входните неврони преминават през един или няколко слоя от междинни (скрити) неврони, според топологията на невронната мрежа, като сигналите накрая стигат до изходния слой, откъдето се чете получената информация. Но като се прочете тази информация, къде или по точно кой орган взима управленско решение за действие или бездействие свързано с получената информация? Тук ще трябва да намесим и кръвообращението, което осигурява оцеляването на организма. То захранва всяка клетка на организма с нужните вещества за обмяната им и поддържа химичните и физиологични свойства на телесните течности. Кръвта пренася и сигнални вещества като например хормони, клетки на имунната система и вещества, т.е. тя се явява от части нещо като изпълнител на вече взето управленско решение. Но да спрем до тук с объркващите термини от биологията. В крайна сметка стават ясни три неща:

  1. Клетките отделят енергия отиваща… неизвестно къде,
  2. Клетките пренасят и преработват информация използвана…неизвестно от кого,
  3. Клетките изпълняват вече взети управленски решения, но взети… неизвестно как.

Според моята клетъчна теория системата от клетки в нашето тяло предава информация и енергия на една друга система, с клетъчноподобна структура и тази система към момента съществува под името човешка аура в езотеричната литература. Какво всъщност е т.нар. аура? Чувала съм и съм чела безброй и какви ли не обяснения на този въпрос, но никое не дава отговор, който да звучи по-скоро научно, отколкото имагинерно. А аура всъщност съществува, но според мен тя би било по-удачно да се нарече еносионно поле. Вече има апарати способни да заснемат и докажат съществуването на подобно поле и освен това да покажат реакцията му при различните състояния на човек – раздразнителност, любов, омраза и т.н. Моята теория представя еносионното поле като проводник. Според мен връзката между душата на човек и неговото тяло е именно тази – еносионното поле. Най-вероятно ще се намери в бъдеще технология, която ще успее да разграничи това поле като образувание съставено от подобни на клетките образувания, но за момента аз единствено мога да предполагам. Затова смело предполагам, че еносионното поле е съставено от селони идентични на клетките в нашето тяло, но то е прехода от плътно към неплътно. Полето е видимо и доказуемо, но неплътно. Неговите селони не могат да бъдат докоснати, но могат да бъдат видени. Според мен сигналите и информацията приети от клетките на тялото биват предадени към селоните, а те от своя страна преработват именно тази информация, трансформират я и я предават на душата. От тук идва и моето убеждение, че душата е извън тялото. Тя е невидима и неплътна, но в пряка и постоянна комуникация, чрез еносионното поле с видимото и плътно тяло. Именно това поле осъществява психосоматичната връзка, за която всички са съгласни, че съществува, но до момента никой не е посочил къде се осъществява и кой е мостът, водещ от душата към тялото. Веднага ще си зададем въпроса – къде извън тялото се намира душата? И отговорът е – около него. Ето го и доказателството:

Бебетата са изключително неумели създания. Те нямат ясна координация, разбирания, трудно свикват с регулиране дейностите на тялото и функциите му и всичко това се развива постепенно. В началото те не виждат цветове, но с течение на времето тази способност се развива в крехките им телца. Това не ви ли изглежда като стартирането на обучението ви да карате автомобил? В началото не знаете от къде се пали, постепенно научавате как да държите волана, а накрая вече карате с една ръка, а с другата говорите по телефона. Нужно ли е, обаче, вие да бъдете в автомобила, за да се движи той? Вече не! Има технология, подобна на автопилота при самолетите, при която вие можете да движите автомобила без да сте в него телом. Това не ви прави по-лош шофьор, нито автомобилът по-зле управляван. Вие просто трябва да виждате къде се движи автомобилът. Т.е. да има устройство, което да ви показва обкръжаващата обстановка. Така е и с душата и тялото. Тялото на бебето дава възможност на душата да се научи да го управлява, защото то е максимално опростено и с много по-малко функции, отколкото тялото на възрастния и поетапно душата се научава как да координира всяка новопоявила се възможност на тялото.

Изводът е следният: тялото е машина, управлявана от душата посредством еносионното поле.

Но ние не виждаме света от друго място, а от позицията на очите си, чуваме от позиция на ушите си, тогава как е възможно душата ни да е извън нас?

Душата няма нуждата да вижда и чува, а само нуждата да възприема информацията от чутото и видяното. Нужда да чува и вижда има тялото, за да се ориентира в заобикалящия го свят. Душата, се научава да контролира тялото посредством еносионното поле, защото пътят на предаване на информация е двупосочен – както от тялото към душата, така и от душата към тялото. Когато душата предава към тялото информация за координация на движенията му, еносионното поле преобразува неплътен енергиен сигнал пак в енергиен, но вече плътен сигнал и го предава на клетките на тялото отговарящи за съответното движение. Това ми напомня един друг много интересен въпрос свързан с болестите.

Питали ли сте се защо има болести, които действително могат да се излекуват, когато излекуваме душата, но има и такива, които не могат. Аз лично съм върл противник на теорията за лекуване единствено на душата, а не на тялото и на тази, която твърди, че хората сами могат да се излекуват от всичко. Ако беше така нямаше да ни трябва медицината и още някой праисторически наш предшественик щеше да се е сетил да се лекува без билки, хапчета и лекари и нужда щяхме да имаме само от психолози, а не от някакви други медицински лица.

Истината според мен е отново в теорията за клетките и селоните. Както не можете сами да отремонтирате счупен лагер на автомобила си и го закарвате на поправка при специалист по автомобилите, така и душата не може да отремонтира всичко в човешкия организъм и се нуждае от специалист по тялото. Все пак всеки може да смени гума на автомобила, но не всеки може да оправи счупения лагер. По същият начин – душата може да помогне на организма за излекуване на някои негови страдания, но не може да излекува всяко нарушение. За някои болести – да, душата и психологът могат да помогнат, но едва ли душата може да излекува съвсем сама, без намесата на лекар, счупена ръка само със силата на мисълта. Идеята за свръххора, които сами лекуват себе си от абсолютно всичко е просто смехотворна. Все пак дори и компютрите ни са разделени на хардуер и софтуер. Софтуера може да вдъхне живот на компютъра, но не може да залепи счупения екран. Клетките на тялото предават чрез селоните на еносионното поле информация до душата за някоя нарушена функция и душата връща обратен отговор как да се действа в дадената ситуация. Ето това е психосоматичната връзка, за която всички говорят.

Защо се казва, че разликата между труп и живо тяло е няколко грама, за които учените твърдят, че тези грамове са душата? А ако са прави? Няколкото грама спокойно може да представляват съвкупността от всички селони на неплътното но видимо еносионно поле и обгръщащата тялото душа т.е. тези няколко грама да са около тялото ни и върху него, а не вътре в него и така изразът „нося тежък товар на плещите си“, може да се окаже, че не е чак толкова метафоричен, а да е съвсем реален. Нашият товар е всъщност нашата душа. Но това е само догадка.

Използвана литература:

1 – Фройд, З., „Аз и То“

2- http://www.chudesa.net/veche-ne-e-misteriya-kade-se-namira-dushata-v-choveshkoto-tyalo/

3 – http://bg.wikipedia.org/

http://bgtop.net/vote/1417714418

Публикувано като статия в месечно списание за психология „Психология журнал“, брой 128 от 2015 г.

2 коментара към “Моята теория

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s